Намерихме Бог. Сега какво?

---

Слънчев мартенски следобед. Клончетата на черешата в двора вече са напъпили. Чуват се въодушевени песни на косове, синигерчета и други птиченца, които радостно посрещат настъпващата пролет. Един цикъл приключва и започва нов. Ухайни цветове ще цъфнат отново, денят ще стане по-дълъг от нощта, а ние вече ще можем да погледнем на всичко това с едни нови очи. Очите на тези, които вече не само вярват, но и знаят, че Всемъдрия, без съмнение, съществува.

Тук, навярно, бихте се запитали как би ви помогнало това знание. Нека първо си отговорим кога изобщо едно знание е полезно и помага. Как кога?! В момента, в който започнем да го прилагаме, то ни е вече полезно. Още по-полезно би било, да го използваме и мъдро. Тук, ми идва на ум една забавна метафора. Едно е да знаеш, че ливадата е хубаво да се коси веднъж на няколко дни, но е съвсем друго да не го правиш, когато вали. Хем ти е смешно, хем те кара да се замислиш. Като стана дума за мислене – как, мислите, можем да използваме мъдро познанието, което религиите, науката и мистиката ни разкриват? Отговорът на този въпрос не е цел, а пътешествие. В случая, то ще е около четири абзаца. Шегата настрана, всяко пътешествие има отправна точка. Нашето започва в сънищата ни.

Докато спим и телата ни се реставрират, имаме възможността да погледнем на самите себе си през една фантастична и нова перспектива, стоящи на вечния кръстопът между любовта и страха. Често насън си взаимодействаме с други хора. Без значение дали ще са наши близки или не, те чие съзнание имат? Ако приемем, че е съзнанието на други хора, то това означава, че тези хора също ни сънуват, а съзнанията ни са пренесени в един паралелен свят.  Практиката показва, че това не е така. Колко пъти, когато сте споделите с някого съня, в който сте се срещнали, той ви е отговорил „Ааа, да, да! То, нали и аз това сънувах!“. Всички знаем отговора - "николко".  И тук именно се крие една от най-големите тайни на света: „каквото горе, това и долу“ (наскоро разбрах, че това е един от принципите на херметизма).

Подобно на матрьошките, в реалността затваряме сън, който сам по себе си е реалност, в която можем да затворим друг сън. Неведнъж ми се е случвало да се събудя от сън в съня си и дълго време да стоя объркан, опитвайки се да определя точно коя част от „реалността“ не си е на мястото. Филмът „Генезис“ ми бе изключително интересен. Навярно, някои от вас са имали и осъзнати сънища. Сънища, в които границите между човек и свръхчовек, а защо не и бог са размити. В осъзнатите сънища единствено фантазията ни е ограничение за нещата, които можем да сътворим в един такъв сън.  Аналогично на нашия свят, светът в сънищата ни също си има Създател. Предполагам се досещате, че това е съзнанието ни. Тук, навярно вече се досещате, че „другите“ в сънищата ни най-често са фрагменти от нашето собствено съзнание. Това от своя страна обяснява и това, че когато сънуваме някой близък, се оказва, че те са сънували нещо съвсем различно от нас. Има и изключения, но тях вместо да описвам подробно, ще обясня защо се случват. Това малко по-натам, а сега – обратно към матрьошките!

Събуждаме се веднъж и затваряме малката вселена на фрагментираното ни в нея съзнание става едно цяла матрьошка. В случаите, когато сънуваме, че се събуждаме от сън в съня си, първата матрьошка ще остане във втората по-голяма, която пък ще затворим, когато се събудим в реалността. И отново: „Каквото горе, това и долу“ – човешката воля е копие на божествената. Затова и можем, с някои ограничения да влияем на енергията в нашата вселена. Затова и в сънищата, където ние самите олицетворяваме Създателя, можем  да реализираме всяка наша фантазия. Сега вече можем да направим и обратната аналогия – нашите съзнания са фрагментите на съзнанието на една още по-голяма матрьошка. Тук е редно и да направим едно малко уточнение – съзнание, освен нас, имат и животните, и растенията. И кучетата, и котките сънуват. Но докато всички сме подвластни на инстинктите си, само ние хората, сме дарени с волята, която може да ни прави свободни. Свободни от центробежната сила на любовта и страха.

Не е ли интересно как използвахме сънищата, за да придобием малко по-ясна представа за самите себе си? Не само е интересно, ами направо преобръща досегашните ни представи за това кои сме. Ако по-рано днес някой ви бе попитал кои сте навярно щяхте да се представите или с името си, или с длъжността си, или с хобито си. Това е също толкова нелепо, колкото и да се опитате да убедите някой тигър, че не сте храна. Нелепо е защото, докато сме живи, ще се сравняваме със заобикалящия ни свят и ще придобиваме все по-детайлна представа какво сме и какво не сме. „Човек съм, но не много висок и не много слаб. Обичам да тичам и да слушам музика.“ Звучи чудесно, но не отговаря точно на въпроса „Кой“. Няма и как да отговори, защото самият въпрос е парадоксален. Докато се опитвате да се самоидентифицирате, вие всъщност се превръщате във все по-очертан фрагмент от космическото съзнание. Нека се опитам да го обясня по следния начин. Ако попитате някого съня си кой е и той ви отговори, че е братовчед ви, е едно, а съвсем друго е да каже: „аз съм част от теб, който спи“. Това отговаря и на принципите на биполярност – Страхът разделя и ограничава, а Любовта събира и съчетава. Страхът е ключов за съществуването ни в този свят, а Любовта е това, което ни свързва с вселенското Съзнание или по-скоро това отвъде пределите на вселената ни.

Сега вече можем по-лесно да дадем отговор как знанието за съществуването на Бог може да ни е полезно. Примерите са безкрайно много и в същото време всеки един от тях би бил достоен за отделна статия в блога ни. Можем да анализираме случващото ни се по-обективно и да взимаме решения по-близки до истинската ни същност. Едновременно с разбиването на илюзията за същността си, разкъсвате и оковите на егото си. Рано или късно, ще започнете да разграничавате нужното от тривиалното желание. Това носи огромна свобода. Не само, че вие самите ще сте по-малко податливи на емоционални травми, ами и съществуващите такива, ще оздравеят бързо. Някои от вас може да разкрият умения и дарби, които изобщо не са и подозирали, че имат. Ще разберете чрез какви механизми работи пожелателното мислене и ще можете самите вие да се наслаждавате на невероятните му резултати. Ще усещате как се разбуждате духовно, а това ще се отрази и позитивно на здравето ви. Най-важното е, че рано или късно ще започнете да „виждате“ отвъд границите на отделните фрагменти и да чувствате една обща свързаност с другите, природата, че и цялата вселена. Ще можете да различите истината от лъжата. Ще ви е по-лесно да вникнете в ученията на духовните учители - от Исус до Беинса Дъно. Не само това, ами ще усетите една братска свързаност с тях. Нека завърша с това, че вярвам, че ще придобиете и нова представа защо съществуват този сайт и блогът в него. Представа, много по-точна и ясна, отколкото мога да опиша с думи. Представа, която ще превърне самите вас във „сийяни хора“ – тези, които познават Едната Истина.