Къде се крие Бог?

---

Днес намерих малко свободно време и реших да преведа от английски оригинала на блог-поста за Бог. Прочетох го веднъж, после повторих. Току-що приключих и с третия прочит. Нищо от това, което исках да споделя тогава, не бе написано. Мислите ми са объркани и несвързани. Реших да го пренапиша, като този път оригиналът ще е на родния ми български. Превода на английски ще оставя за по-натам.

Отвън гъсти облаци блокират светлината на залязващото слънце, което кара късния следобед да прилича повече на полунощ. В стаята ми, обаче е светло. Няколко лампи са достатъчни да задоволят нуждата от светлина. Това ми дава идея и как да започна наново това, което вече веднъж не успях да изкажа правилно.

Нека заедно разгледаме вечния въпрос за Бог, но нека да е с нови очи и от една малко по-различна гледна точка. За целта е необходимо да минем и през науката, и през религията, напътствани от мистичната светлина на Истината. Сега нека се отпуснем, поемайки няколко дълбоки глътки въздух и с издишването на последната, да освободим съзнанието си от оковите на съществуващите в него парадигми.

Енергия

Контрастът между топлата светлина на лампите и тъмнината на късния януарски следобед ме подсетиха за природата, законите ѝ и енергията. Както вече говорихме, всичко във вселената ни, а и тя самата са подвластни на закон за тленността - всичко има начало и край, освен енергията. Защо и как единствено тя успява да се измъкне ловко от този всеобщ закон? Преди да отговорим на тези въпроси, нека се върнем на светлината. Какво представлява тя в същността си? Светлината, както знаем, е енергия, която се движи под формата на електромагнитни вълни. Можем да я опишем също и като поток от малки частици (фотони), които се движат постоянно със скоростта на светлината (300000км/с). Независимо как е описана, светлината в същността си е енергия.

Енергията е сърцевината на вселената. Тя е пулсът на космоса. Невидимата градивна частица, която свързва всичко в едно цяло. Това осъзнава и Айнщайн, който в първия си труд, преди да напише всеобщо-известната формула за енергията, разглежда масата като функция на светлината в уравнението m=L/c^2. И тази енергия не е статична, а динамична и постоянно трансформираща се. Тя оформя вселената по начини, които тепърва започваме да откриваме.

Преди десетина години бе открита "божествената частица", бозонът на Хигс. Откриването ѝ, разкри и полето на Хигс (квантово поле): матрицата, в която енергията придобива маса като по команда. Тук няма да правим прибързани заключения и да свързваме квантовото поле със Словото. Въпреки това, спокойно можем да заключим следното: щом квантовото поле диктува кога енергията може да се превърне в елементарните частици, изграждащи цялата вселена,, то квантовото поле определя и формата, в която тази вселена съществува. От тук следва да заключим и следното: щом квантовото поле определя същността на вселената ни, то определя и законите властващи в тази вселена.

Един от тези закони е законът за тленността. А какво друго може да е тленността, освен преминаването на енергията от една форма в друга. Което вече видяхме, че се диктува от квантовото поле (матрица). Развълнувах се, когато следният въпрос нахлу с гръм и трясък: ако тленността и в частност смъртта, са част от преминаването на енергията от една форма в друга, то излиза, че всичко във вселената ни е безсмъртно в лицето на изграждащата го енергия. Сетих се лицата и нравите, които се проявяват отново и отново в различните поколения. Сетих се и за повтарящите се цикли, които скептиците приписват на случайността. В същото време, можем да използваме математически и статистически методи за определим колко вероятно е дадена случайност да се случи. На всичкото отгоре, самата случайност, съществува по волята на квантовата матрица. В една от предишните медитации разгледахме волята, но смятам, че е удобно да го направим отново и тук.

Воля

Какво е волята? Според тълковния речник, това е способността на хората осъзнато да осъществяват своите желания и поставени цели, за преодолеят вътрешни или външни препятствия. Чрез интелекта си, ние не само сме способни да осмисляме действителността и властващите в нея закони, но и да манипулираме енергията, преобразувайки я от един вид в друг. А какво е интелект? Това е способността на човек да разсъждава, да анализира и синтезира информация. Момент! Ако хората са способни да разсъждават, анализират и синтезират информация, а те самите са изградени от енергия, не означава ли това, че самата енергия има свой собствен интелект? Това е едната възможност. Другата е, че енергията е инструмент за събиране и съхраняване на информация на някаква форма на интелект, която е външна за нашата Вселена.

Нека разгледаме първия случай. Да приеме, че самата енергия е най-съвършената форма на интелект. Алфата и омегата на нашия всемир. Това означава, че самата енергия ръководи своето собствено трансформиране от един вид в друг. На второ място следва да заключим, че енергията се самоотлъчва от вселенския закон за тленността на всичко, което енергията изгражда. Трето следствие е, че материята, като форма на енергия, влияе на волята. Няма как да се съгласим с това, след като знаем за квантовата матрица.

Ако материята влияеше на волята, нямаше да имаме и квантово свързване на частици, при което две свързани частици се държат идентично независимо от разстоянието, което ги дели. Аналог на това явление би било да имате близнак, който живее в друга държава и с когото нямате никаква видима или звукова връзка. Когато вие скачате, скача и той; когато ви някой ви гаделичка, се смее от гъдел и той; когато той се подхлъзва по стълбите, падате и вие.

Да се върнем на първите две следствия: Като форма на интелект, енергията сама решава кога и как да се трансформира, като в същото време е подвластна на квантовото поле и на всички вселенски закони. Това е все едно сами да определяме как да обзавеждаме апартамента си, но всеки път когато излезе ново решение на домсъвета, който никой не участва, всички в сградата да пренаредят домовете си в съответствие с това решение. Очевидно е противоречието тук.

Да разгледаме тогава втората възможност, тази, че енергията е инструмент за събиране и съхранение на информация, подвластна на някаква извънвселенска форма на съзнание. Че информацията от всичко случило се досега, слуващото се в моемнта и това, което тепърва ще се случи, е записана и готова за употреба в ръцете на интелекта, който може да я използва. Интелект, който можем да определим като Всезнаещ. Или Всемъдър. Интелект, чиито отпечатък откриваме в лицето на квантовата матрица, която контролира енергията, изграждаща всемира ни. Тук спокойно можем да използваме още един епитет - Всемогъщ.

В търсене на Бог

Какво имаме досега? Всемогъщо и Всемъдро същество диктува същесвтуването на нашия свят чрез квантовата матрица. От това заключение много неща придобиват по-дълбок, но в същото време и по-ясен смисъл. Нека започнем с най-яркото. "И Бог създаде човека по Своя образ" (Битие 1-27) вече не предполага образа на изправената разумна маймуна, а самото съзнание. Волята. Човешката воля е най-близкото копие на Божествената воля. И наистина, единствено хората са способни, макар и с малки ограничения, да контролират енергията и преминаването ѝ от един вид в друг.

Безсмъртието на душата, може вече да се разглежда и като съществуването на волята извън пределите на вселената ни. В Битие 2-17 е казано: "но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от нещо, непременно ще умреш". Тълкуването тук само по себе си може да отделя в самостоятелна статия, но тук мога поне да обобщя. Как може безсмъртната душа да умре? Единствено и само, ако съществува в контролиранa среда, копие на истинската, където може да съществува закон придаващ тленност на вечното. Идеята за енергията като носител на информация и Волята, обяснява и Богомилския прочит на Исус, и Акашовите Записи, че дори и закона за привличането.

Сега вече да погледнем и с нови очи на източните философии Тао(Дао) е Всемъдрото цяло, а нашето съзнание е ограниченото му копие, което съществува в един непрекъснат кръговрат на любов и страх. Ще намерите и смисъла в думите на Учителите ни, който по-голямата част от последователите им изпускат. Веднъж осмислили казаното дотук, ще можете и да разпознаете Едната Истина не само и във всяка една от статиите в блога ни, но също така и във вас самите, както и във всичко заобикалящо ни. Накрая навярно и вие ще можете да заключите, че Бог се крие в сърцето на всеки човек, но всещото време Той е точно под носа на всеки учен и една стъпка зад гърба на религиозните. Истински будните (сяйните, както ги наричам) хора са тези, които изваждат Бог наяве чрез действията си, ръководение от Любовта в лицето на Страха.